Новият дерибей избрал за свое седалище Устово.Посроил си конак и започнал да се разпорежда.За по-малко престъпления да хвърля от “сурнлката” , а за по-големи-да застрелва и беси.Но главната и съществена разлика била, че Салих ага карал по-пръчката и християни и мюсюлмани.Именно затова е заставен от Аджи ага да раздели воеводството на две.Целта на Аджи ага била да предприема заедно с други кърджалии злополучния плячкаджийски поход към Гюмюрджина-злополучен заради това, че Гюмюрджина не се предала на Ахъчелебийските бабаити се завърнали тъхомълком.Макар и със закъснение Салих ага научил за това.Но въпреки тези безчинства Салих решил да го опрости.Хаджи ага уж разкаял се, след някое време мирните занаятия му омръзнали,той събира своите “сеймени” и нанася светкавичен удар на Станимака(Асеновград), ограбва я, изгорява я и се завръща в Устово като победител.За званичния войвода на Ахъчелебийско-Салих ага, това е нечувано предизвикателство и той дава заповед на бюлюкбашията-Страхина да нападне братовите му конаци в Устово и да доведе вързан Аджи ага.Аджи ага подпънал конашките врати, запретнал шишанетата и се приготвил за отчаяна отбрана, на най-неочаквано в това време се появил и изпратеният за преследване на хайтите низамски отред, който мъкнел със себе си и един горски топ.Завързала се тежка престрелка, която траяла до вечерта.С помощта на вечерта Аджи ага успял да избяга.Доста време походил из пущинаците, крил се по къщи и колиби, разлайвал овчарските кучета, стряскал чобаните и скитал от място на място, като подгонен вълк, докато най-сетне тоя кучешки живот му омръзнал и една нощ тайно се предал на брата си с молба да го закриля и спаси.Салих ага бил длъжен да осъди на смърт разбойника, но отново се смилил над него.Скрил го в най-затънтената част на конака и го хранил и поил.Но посъвзелият се Аджи ага при едно от поредните посещения на брат си, скочил измъкнал му пищова от пояса и се опитал да го убие.Но уви, оказало се, че язлъкът, не бил посипан с барут, после се опитал да избяга, но бил заловен и вързан.
Аджи ага-водачът на тази върхушка-е всъщност боздуган в онези ловки и потайни ръце, които тридесет по-сетне ще увият примка върху престарялата шия на Салих ага, боздуган за рошене братски,български глави!Ето, това е не само драмата между Хаджи Мустафа и Салих ага, но изобщо голямата народностна драма на българите-мохамедани, на която последният трагически акорд зазвучава най-високо и жестоко по време на Априлското въстание, когато не двама, а хиляди кръвни братя обнажиха ятаганите си един против друг.Но, да се върнем към Аджи ага.Тая същата ръка,която няколко часа преди това е подавала вода и хляб на затворника-ръката на Салих ага, дръпва спусъка на пищова и прекратява живота на последния устовски деребей.
